35 граждански организации призовават правителството да ускори прилагането на Закона за защита от домашното насилие

До министър-председателя г-н Денков
До заместник министър-председателя и министър на външните работи г-жа Мария Габриел
До министъра на правосъдието г-н Атанас Славов
До министъра на вътрешните работи г-н Калин Стоянов
До министъра на труда и социалната политика д-р Иванка Шалапатова
До министъра на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков
До министъра на финансите г-н Асен Василев

 01 февруари 2024

 

Уважаеми госпожи и господа, 
 

с настоящето писмо бихме желали да Ви запознаем с реални и актуални проблеми по прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Измененията и допълненията към Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) бяха приети от 49-тото Народно събрание на 21.07.2023 г. и 07.08.2023 г. след години протакане.
На българските институции бе даден достатъчно дълъг период от 6 месеца, за да могат отговорните министерства, институции и държавни органи да се подготвят и да съобразят организацията на дейността си с промените в закона. 
Съществените промени в закона влязоха в сила на 1-ви януари 2024 г. и промените трябваше да заработят така, че да изпълнят целта на закона, а именно - да бъде дадена бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.  Тези промени целяха подобряване на мерките за пострадалите от домашно насилие. Забавянето на приемането и прилагането на закона коства здравето и живота на много пострадали. 
Пострадалите лица продължават да се обръщат основно към неправителствените организации, които от години работят в подкрепа на жертвите на насилие. 


Основните проблеми към настоящия момент са следните:


1.   На национално ниво 

  • Министерският съвет не спази 3-месечния срок за приемане на Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие и той бе приет едва с ПМС № 276 от 13.12.2023 г.

  • Срокът, в който Министерският съвет е длъжен да  приведе Правилника за прилагане на ЗЗДН в съответствие с обнародвания на 1-ви август 2023 г. ЗИД ЗЗДН е 6-месечен и изтича на 1-ви февруари 2024 г. В него следваше да се съдържа и Методиката за оценка на риска, по която съобразно закона съдът е задължен да извършва оценка на риска. На практика съдът е задължен от 1-ви януари да прилага Методика, която Министерски съвет все още не е приел. И към момента на Портала за обществени консултации на Министерския съвет няма публикуван проект на Постановление за приемане на Правилник за прилагане на ЗЗДН;

  • От страна на вече създадения Национален съвет следваше досега да бъде разработен и  представен за приемане от Министерския съвет приет Координационния механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие. Той е важен, защото следва да разписва основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на ЗЗДН. Към момента на Портала за обществени консултации на Министерския съвет няма публикуван проект на решение за Министерския съвет за приемане на Координационния механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие. 

  • Няма информация да е започнала работата по разработването на Национална програма за превенция и защита от домашното насилие за текущата 2024 г. Неслучайно Народното събрание даде дълъг срок за влизане в сила на промените в ЗЗДН. През тази половин година следваше да се работи активно по изработване, обсъждане и приемане на всички актове, които следва да се издадат в изпълнение на закона. За да може законът да заработи!

  • Отсъствие на неправителствени организации в работната група за изработване на Правилника за прилагане на ЗЗДН.

  • Налице е и забавяне на създаването на специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск. 


2.   Проблеми в правораздаването

  • Неразпознаване на домашното насилие от определени съдебни състави, както и  насочване към медиация от страна на съда показват непознаване на проблема и демонстрира липса на прилагане на новия закон. 

  • Непрецизните законови текстове, по-специално по отношение „интимната връзка“ поставят съдебните състави в положение за невъзможност за адекватно прилагане на нормите. Това от своя страна препятства получаването на реална защита от лицата, които се нуждаят от такава.

  • Министерският съвет има право на законодателна инициатива и считаме, че следва да бъде създадена работна група, която да включва широк кръг специалисти, вкл. и от неправителствения сектор, особено от неправителствени организации, предоставящи правна помощ и консултации на пострадали от домашно насилие лица, която от своя страна след задълбочен и внимателен анализ да предложи промени, които да бъдат работещи.

     

3.   На ниво координация с МВР 

  • Полицейските служители реагират по различен начин, в зависимост от нагласите си и подготовката си по темата за домашното насилие. В много случаи не защитават жертвите.

  • Налице са многобройни случаи на несвоевременно връчване на заповеди за защита, което води до продължаващ риск за здравето и живота на пострадалите.

  • Пострадалото лице не бива информирано, че има право да поиска копие от протокола за полицейско предупреждение по чл. 65, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), респ. не се връчва копие от протокола на пострадалото лице при посещение на патрул по сигнал.

  • Не се задържат по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР лицата, извършители на сериозни посегателства – телесни повреди, проникване с насилие или с взлом в жилище. Задържането се извършва в повечето случаи само, ако полицейските органи намерят жертвата в безпомощно състояние.

  • Не се задържат извършители, които нарушават заповедите за защита, което освен че е състав на престъпление от общ характер по смисъла на чл. 296, ал. 1 и ал. 4 от Наказателния кодекс, е изрично разписано задължение за полицейските органи в нормата на чл. 22, ал. 4 ЗЗДН.

  • Не се извършва реална оценка на риска за пострадали от насилие, която да е въведена в практиката на полицейските органи към 1 януари 2024 г.

  • Нямат нови указания или методика за действие при ДН, според промените на ЗЗДН.


4.   На ниво Министерство на труда и социалната политика

  • Отдел  "Закрила на Детето" не отварят случаите на деца свидетели и жертви на домашно насилие.

  • Центровете за Обществена Подкрепа в страната не разпознават насилието над жени и деца, тъй като им липсва адекватна подготовка да работят професионално и в подкрепа на жертвите на насилие.

  • Няма методика за предаване на сезиращите молби по ЗЗДН от Дирекция "Социално Подпомагане" към районните съдилища, съгласно промените, влезли в сила в ЗЗДН от 1-ви януари 2024 г.

116 111 не работи в полза на децата. Децата не споделят насилието на детската линия. За пример – Фондация Асоциация Анимус е управлявала линията 10 години до 1 май 2020 г. На месец са постъпвали около 5000 обаждания от деца и около 700 случая на насилие на година, които са докладвани до 24 часа на социалните служби. През 2023 година от линията са докладвани за цялата година само 183 случая на насилие върху дете. 


5.   На ниво здравеопазване 

  • Лекарите продължават да не съдействат, не издават документ на пострадалите от насилие.

  • Няма въведена единна методика за отразяване от медицинските специалисти на нараняванията, получени в резултат на акт на домашно насилие.

  • Медицинските специалисти следва да получат адекватна подготовка за разпознаване на признаците, че пациентът е жертва на домашно насилие и да има разписан ред за докладване на тези случаи.

 

Уважаеми госпожи и господа, 
Вие показахте отношение към темата и заявихте, че сте решени на промяна в борбата с домашното насилие. Но на практика жертвите на насилие са в същото, а понякога и в по-тежко положение. Мудната администрация командва забавянето и внася съпротивите на част от обществото.
Само вие с вашата решителност и воля може да промените на държавно ниво тежката ситуация на жертвите на насилие! Молим ви за спешни действия по прилагането на Закона, въвеждането на новите практики и механизми. Ние, от НПО сектора, продължаваме неравната битка с домашното насилие, но е време и държавата да допринесе за грижата и превенцията, и то не само на думи.

 

Неформална НПО Коалиция „Заедно срещу насилието“:
1.    Асоциация Деметра
2.    Асоциация „НАЯ“
3.    Българска платформа към Европейско женско лоби
4.    Български хелзинкски комитет
5.    Български фонд за жените
6.    Български Център за Нестопанско Право
7.    Женско сдружение "Екатерина Каравелова"
8.    Младежка ЛГБТ Организация Действие
9.    Народно Читалище “Иван Вазов - 2014”
10.   Национална мрежа за децата
11.    Неформален Колектив „Феминистки Мобилизации“ 
12.    Родопски Фонд за Жените- Попрелки
13.    Сдружение Жените на Казанлък
14.    Сдружение "Център Мария"
15.    СНЦ "ЖАНЕТА"
16.    SOS Семейства в риск
17.    Фондация Асоциация Анимус
18.    Фондация Билитис
19.    Фондация Будителките
20.    Фондация в помощ на жени,претърпели насилие Флай
21.    Фондация Да-Обединени срещу насилието
22.    Фондация Emprove
23.    Фондация за безбрачните самотни родители в България
24.    Фондация За Нашите Деца
25.    Фондация Impact Drive
26.    Фондация „Мама има работа“
27.    Фондация „Окрилена“
28.    Фондация П.У.Л.С. Перник
29.    Фондация “Ресурсен център Билитис”
30.    Фондация "Солидарност в действие"
31.     Фондация "Х и Д Джендър перспективи"
32.    Ирен Кривошиева- Досева- адвокат
33.    Център за Развитие и Устойчиви Общности 
34.    Олга Чернева – индивидуален член, Българска платформа към ЕЖЛ
35.    ЦПК "Феникс"-гр.Пловдив

 

Инициатор: Фондация Асоциация “Анимус”
Координатор: Фондация Будителките
Консултанти: Благородна Макева и Милена Кадиева

Още новини