За домашното насилие
Кои са признаците?
Ако променяте поведението си, защото се страхувате от реакцията на партньора си, това може да е насилие. Много жени преживяват домашно насилие, без да са пострадали физически.
Запомнете: нефизическите форми на насилие могат да бъдат също толкова разрушителни и подкопаващи, колкото и физическото насилие.
Видове домашно насилие
Психологическо/емоционално насилие: Включва обиди, заплахи и манипулация, обвинения или обезценяване.
Икономическо насилие: Контролиране на достъпа ви до пари или средства. Партньорът може да ви вземе заплатата, да ви спре да работите или да ви вкара в дълг без вашето знание или съгласие.
Сексуално насилие: Не е задължително да е физическо. Партньорът може да ви манипулира, мами или принуждава да правите неща, които не искате да правите.
Принудителен контрол (прочети повече): Когато насилникът използва модел на поведение в течение на времето, за да упражнява власт и контрол.
Физическо насилие: Най-често удари, но той може да ви ограничава или да хвърля предмети. Може да ви щипе или бута и да твърди, че това е "шега".
Кибер: Може да изпраща обидни съобщения, да изисква достъп до устройствата ви, да ви следи с шпионски софтуер или да споделя ваши снимки онлайн.
20 признака, че партньорът ви е склонен към насилие
1 | Лесно и често се ядосва, дори от неща, на които повечето хора не обръщат внимание |
2 | Повечето пъти е център на внимание, но се чувства заплашен от други хора, които възприема като конкуренти |
3 | Често се изразява арогантно и с чувство на превъзходство, а когато е провокиран, може да стане жесток |
4 | Патологично ревнив |
5 | Приема себе си като последна инстанция, крайният авторитет |
6 | Неспособен на съчувствие и съпреживяване на емоциите на другите |
7 | Лъже, манипулира, проектира вина и отговорност върху всички, освен върху себе си |
8 | Превключва често между обожание и принизяване с лекота |
9 | Повтаря едни и същи модели на поведение, не се учи от грешките си |
10 | Винаги успява да намери оправдание за всичко, което ви причинява, независимо от това, колко е жестоко то |
11 | Склонен към пасивна или открита агресия |
12 | Наказва ви за прегрешенията, обикновено непропорционално на „прегрешенията“ ви |
13 | Използва заплахата, че ще ви напусне, но не позволява вие да го напуснете |
14 | Принизява ви, кара ви да се чувствате недостойни |
15 | Изземва ролята на жертва, а вас превръща в агресор |
16 | Смята, че поначало на него се дължи всичко в общия ви живот, а след евентуална раздяла смята, че всичко общо му принадлежи по право |
17 | Смята, че вие сте виновни за приключването на връзката |
18 | Може да се опита да ви задържи или да продължи с контактите и след края на връзката, за да ви тормози. Може да се опита да манипулира и новия ви партньор |
19 | Лесно ви заменя с нов партньор и продължава сравнително лесно нататък с живота си |
20 | Внушава чувство за вина и непълноценност |
Изисква се много сила, за да се говори за преживяното насилие, особено защото жените често са отхвърлени, когато споделят своя опит.
Първата крачка
Признайте, че въпреки че е в страшна и трудна ситуация, тя прави важна и смела крачка напред, като се обръща към вас.
Изслушайте
За приятелите и семейството може да бъде истинско предизвикателство да подкрепят човек, който преживява домашно насилие, но най-важното нещо, което можете да направите, е да окажете емоционална подкрепа. Изслушвайте ги и им вярвайте. Позволете им да изразят чувствата си пред вас и им дайте време и пространство. Имайте предвид, че домашното насилие е свързано с опитите на един човек да контролира друг - извършителят вероятно ще е отнел голяма част от контрола от тях, така че не правете същото. Вместо да изземвате ситуацията от ръцете им или да вземате решения вместо тях, дайте им да разберат, че има подкрепа за тях, ако и когато решат да се обърнат към нея. Те могат да решат, че не е подходящият момент да получат подкрепа или да си тръгнат. Това е нормално, важно е да не ги насилвате и да не ги съдите за това, че са взели това решение. Оставете ги сами да определят границите на това, кое смятат за безопасно и което не е. Помнете, че те са експертът в собствените си преживявания.
Подайте сигнал
Въпреки това, ако имате основание да смятате, че някой е в непосредствена опасност, тогава можете да се обадите на полицията или да насърчите жертвата да се обади на полицията, ако е в състояние да го направи. Нека знае, че не е сама, и я насочете към служби за подкрепа. Служителите за подкрепа могат да ѝ помогнат да се справи с насилието и да ѝ разкажат за възможностите, които има. Възможно е тя да е претърпяла физическо насилие, както и емоционално насилие. Ако тя сподели тази информация с вас, можете да ѝ предложите да отидете с нея при личния лекар или в болницата. Ако тя се чувства комфортно да го направи, можете да ѝ помогнете да съобщи за нападението(ята) в полицията. Възможно е насилникът да ѝ е казал, че тя заслужава насилието. Уверете я, че това не е вярно, никой не заслужава да бъде заплашван или нараняван. Няма оправдание за поведението на насилника, насилникът е единственият отговорен за действията си.
Не съдете. Използвайте подкрепящ език
Може да е трудно да чуете човек да говори за това, през което преминава, но е важно чувствата ви да не се превръщат в осъдителни думи. Осъдителният език по отношение на домашното насилие може да затвърди опасни стереотипи. Той може да затрудни жените да разберат насилието, което преживяват, да се примирят с него и да потърсят професионална подкрепа. Вместо "Ако бях на твое място, щях да си тръгна", опитайте се да покажете, че разбирате многото пречки, пред които е изправена - от финансови до емоционални, като кажете: "Разбирам, че има пречки да си тръгнеш". Напускането е огромно решение, което може да доведе до по-нататъшно насилие, и е важно тя да вземе своето решение, когато се почувства готова. Също така е важно да бъдете овластяващ глас и да не я обвинявате за насилието. Вместо "Какво направи, за да го провокираш?", опитайте "Не заслужаваш това, независимо от всичко" или вместо "Това не прилича на него", опитайте "Чувствата ти са валидни и аз ти вярвам".
Когато подкрепяте някого, думите ви са силни. Изключително важно е оцелелите да получат правилния отговор, когато се обърнат към вас.
Грижете се за себе си
Не забравяйте да се грижите за себе си, докато подкрепяте някого в труден и емоционален момент. Не се поставяйте в опасни ситуации. Не трябва да предлагате на насилника да говорите с него или да се поставяте в ситуации, в които насилникът може да ви възприеме като заплаха. Ако насилникът знае, че вашият приятел или член на семейството ви търси помощ, или ако го конфронтирате за насилието, това може да доведе до ескалация на насилието
Трябва да спрем да обвиняваме пострадалите, че остават, и да започнем да ги подкрепяме, за да им дадем възможност да напуснат. След като разберем многобройните пречки, които препятсват човек да напусне насилствена връзка - психологически, емоционални, финансови, физически или кибер заплахи - можем да започнем да го подкрепяме и овластяваме да вземе най-доброто решение. Същевременно държим единствено насилниците отговорни за поведението им. Ето някои от причините, които пречат на жените да напуснат:
Опасност и страх
Една от най-важните причини, поради които жените не напускат, е, че това може да бъде изключително опасно. Страхът, който жените изпитват, е съвсем реален - вероятността от насилие след раздяла нараства значително.
Изолиране
Домашното насилие често разчита на изолиране на жертвата. Извършителят работи за отслабване на връзките ѝ със семейството и приятелите, което прави изключително трудно търсенето на подкрепа. Извършителите често се опитват да намалят контактите на жената с външния свят, за да ѝ попречат да осъзнае, че поведението им е насилствено и неправилно. Изолацията води до това, че жените стават изключително зависими от контролиращия ги партньор.
Срам, смущение или отричане
Извършителите често са уважавани или харесвани в своите общности, защото са чаровни и манипулативни. Това пречи на хората да разпознаят насилието и допълнително изолира жената. Извършителят често омаловажава, отрича или обвинява жертвата за насилието. Жертвите могат да се срамуват или да се оправдават пред себе си и пред другите, за да прикрият злоупотребата.
Травма и ниско самочувствие
Представете си, че всеки ден ви казват, че сте безполезни, и въздействието, което това оказва върху самочувствието ви. Жертвите имат много ограничена свобода да вземат решения във връзка с насилие, често са травмирани, редовно им се казва "не би могъл да се справиш сам, имаш нужда от мен". Страхът е постоянен и те живеят в свят на ежедневен ужас.
Практически причини
Насилниците често контролират всеки аспект от живота на жертвата си, като правят невъзможна работата или финансовата независимост. Контролирайки достъпа до пари, жените остават неспособни да издържат себе си и децата си. Те могат да се страхуват, че децата им ще бъдат отнети.
Подкрепата не е на разположение, когато имат нужда от нея
Да поискаш помощ не е лесно. Неразбирането на домашното насилие често пречи на професионалистите да знаят какво да правят, как да говорят за него или къде да насочат жените, които разкриват насилието.